Енергийните общности в ЕС: амбициозна визия, блокирана от регулаторни и пазарни дефицити
Институт за енергиен мениджмънт
Планира се жителите на Европейски Съюз да стартират да генерират половината от силата от възобновими източници, нужна за реализиране на задачата на Европейски Съюз за индиферентност във връзка с климата. Енергийните общности са правни субекти, посредством които се дава опция жителите, дребните предприятия и локалните органи да създават, ръководят, споделят и използват лична сила. Те могат да допринесат към реализирането на енергийния преход, да подобрят финансовата досегаемост на силата и да засилят ролята на жителите в съответните процеси. Европейски Съюз е постигнал едвам 27 % от задачата си за основаване на най-малко една енергийна общественост във всяка община с население над 10 000 поданици до 2025 година Тази цел не е съотносима и не е получила нужната поддръжка за реализацията си, а осъществяването ѝ не се следи в задоволителна степен. Остават неразбираеми определенията на Европейски Съюз, свързани с присъединяване на сдруженията на притежателите на жилища. Освен това държавните управления не са основали всички нужни условия за подкрепяне на развиването на общностите, като да вземем за пример тласъци за предпазване на сила предвид на облекчаването на електроенергийната мрежа. Препоръките на Европейската счете палата са ориентирани към превъзмогване на тези дефекти.
Още по тематиката
Министерството на енергетиката разиска с специалисти решения за поддръжка на енергийните общности в България Енергетика / България 20 апр 2026 Енергийните общности в България: сред просрочен старт и липса на действително приложение Енергетика / Анализи / Интервюта, България 25 март 2026Специален отчет № 10/2026 на Европейската счете палата (ЕСП) от този март е отдаден на енергийните общности – доста настоящите в общественото говорене през последните години правни субекти, даващи опция на жители, дребни предприятия и локални органи да създават, ръководят, споделят и използват лична сила. Докладът обгръща интервала декември 2020 година – юли 2025 година, като са одитирани четири страни членки: Нидерландия, Полша, Италия и Румъния.
Значимостта на тематиката произтича от задачата на Европейски Съюз за дял на ВЕИ от минимум 42,5 % до 2030 година, при регистриран дял от 25,4% за 2024 година Комисията е пресметнала, че половината от жителите на Европейски Съюз биха могли да създават до 50% от нужната ВЕИ-енергия до 2050 година В Стратегията на Европейски Съюз за слънчевата сила от 2022 година е залегнала политическата цел да има най-малко по една учредена на ВЕИ енергийна общественост във всяка община с население над 10 000 поданици до 2025 г. Правната рамка се основава на Директива (ЕС) 2018/2001 (ДЕВИ II) и Директива (ЕС) 2019/944. По линия на МВУ са заложени ограничения с планирани разноски от 5,2 милиарда евро за поддръжка на общностите до декември 2026 г.
Основни констатации на ЕСП
1. Целта на Европейски Съюз: амбициозна, само че едва обоснована и необезпечена
ЕСП установи, че към януари 2025 година Европейски Съюз е извършил едвам 27% от заложената цел, а напредъкът е мощно несиметричен – Дания (86,2 %), Нидерландия (81,0 %) и Ирландия (78,9 %) са покрай цялостно осъществяване, до момента в който България (0,8 %), Румъния (0,4 %) и Малта (0 %) на практика не са постигнали нищо. Самата цел е съответна и обвързана с краен период, само че не дава отговор на критериите за измеримост и реалистичност, защото в нея не се дефинират количествено нито броят на участващите жители, нито конфигурираните ВЕИ-мощности. Комисията не е обосновала методологически метода на установяване на задачата, нито е анализирала нейната осъществимост.
Допълнително затруднение внасят неразбираемите правни дефиниции. Двете нормативни концепции – общностите за сила от ВЕИ по ДЕВИ II и гражданските енергийни общности по Директивата за вътрешния пазар – се припокриват по ръководство и цел, само че се разграничават по обсега на създаваната сила и кръга от възможни членове. Две от четирите одитирани страни ползват национални понятия, несъгласувани с определенията на Европейски Съюз – Нидерландия действа посредством към 700 кооператива без директна правна преписка с дефинициите по инструкция, а Полша е транспонирала двете понятия в едно. Половината от участниците в извършените фокусни групи правят оценка националните избрания като неразбираеми.
Особено предизвикателство съставляват многофамилните жилищни здания, в каквито живеят 48% от жителите на Европейски Съюз. Съществуващите сдружения на притежателите не могат да бъдат непосредствено пренасочени като основа за регистрация на енергийна общественост заради условието за непринудено участие. Комисията не е издала насоки, изясняващи спектъра от правни благоприятни условия за притежателите на жилища – от груповото ползване на лична електрическа енергия до пълноценна енергийна общественост.
2.Прекалено оптимистични прогнози за ВЕИ-мощности
В оценката на въздействието на ДЕВИ II от 2016 година Комисията е планувала, че до 2030 година енергийните общности биха могли да имат 21% от слънчевите и 17% от вятърните мощности в Европейски Съюз. Актуализираната прогноза на CE Delft (2024 г.) за Нидерландия, страната с най-развити кооперативи, сочи реален сюжет от едвам 4,4% за слънчева и 4,3% за вятърна сила до 2030 година Реалните данни за 2024 година удостоверяват структурното закъснение – в Полша и Италия делът на общностите в конфигурираните слънчеви мощности е сред 0,06% и 0,09%, в Румъния – нулев. ЕСП заключава, че прогнозите от 2016 година са прекомерно оптимистични.
3. Непълно транспониране и изчезнали национални оценки
Четири години след приключването на периодите за транспониране единствено Италия е потвърдила цялостно въвеждане на наредбите на двете наставления, касаещи енергийните общности. Комисията е издала публични уведомителни писма и стимулирани мнения, само че не е сезирала Съда на Европейски Съюз. ДЕВИ II задължава държавните управления да оценят пречките и капацитета за развиване на общностите, само че единствено Полша и Нидерландия са изпълнили това обвързване.
4. Мрежово присъединение и финансиране
Консултираните общности показват приблизително съвсем две години очакване за присъединение към мрежата. В Нидерландия оптималното изчакване доближава 132 месеца заради необятно публикувано претоварване на мрежата, като над 4 GW ВЕИ-мощност стои блокирана в опашки. В Полша междинното изчакване е към 300 дни, макар нормативно очакван преференциален период от 30 дни за микроинсталации. Операторите на мрежи заявяват подготвеност за по-бързо присъединение при изискване, че общностите дават услуги за еластичност и предпазване, само че такива тласъци липсват в националното законодателство.
По отношение на финансирането обществената поддръжка в Нидерландия, Полша и Италия разрешава интервали на възвръщаемост от 2,5 до 14 години, което като цяло се вписва в ориентира на Комисията от под 10 години за слънчеви покриви. Нидерландският модел на револвиращ фонд за ранно развиване на планове е оценен като добра процедура с мултипликационен резултат, при която всяко 1 евро обществена инвестиция притегля към 40 евро частни средства. В Румъния цялостната липса на дотации блокира развиването и страната има единствено една записана общественост без произвеждане на електрическа енергия.
5. Граждани и уязвими семейства
Около половината от съветваните общности имат членове-граждани. 60% не оферират никаква поддръжка на уязвимите семейства. Нито една от одитираните страни не е въвела законово обвързване за най-малък дял на жителите. ЕСП предизвестява за риска от общности, образувани само за приемане на дотации без действително гражданско присъединяване. Насоките на Комисията за включването на уязвими семейства не са обновени и, съгласно заинтригуваните страни, на практика не са известни.
Препоръки на ЕСП и позиции на Европейската комисия
Препоръка 1: Прецизиране на достъпа за притежатели на жилища
Комисията следва да разгласява насоки и положителни практики по отношение на правните благоприятни условия за включване на притежателите на жилища, директно или посредством сдружения на притежателите, в производството, шерването и продажбата на ВЕИ-енергия.
Целеви период: Декември 2026 г.
Позиция на Европейска комисия: Европейска комисия приема рекомендацията. Планирани са рекомендация към страните членки в подтекста на Енергийния пакет за жителите, насоки за усъвършенстване на личното ползване в многофамилни здания, и практическо управление посредством Центъра за цивилен съвещания в региона на енергетиката.
Препоръка 2: SMART цели и отражение в националните проекти
Комисията следва да създаде SMART (конкретни, измерими, достижими, целесъобразни и обвързани със срокове) цели, обвързани с предстоящите изгоди (брой жители и/или конфигурирани ВЕИ-мощности), и при преправянето на Регламента за ръководство на Енергийния съюз да предложи наложително включване на цели за общностите в националните проекти в региона на енергетиката и климата.
Целеви период: Декември 2027 г.
Позиция на Европейска комисия: Европейска комисия приема и двете подпрепоръки. Признава конфигурираната мощ за по-стабилен индикатор от броя на жителите. Уточнява, че не може да предопредели обсега на бъдещо законодателно предложение, само че показва Регламента за ръководство като подобаващ инструмент.
Препоръка 3: Подобряване на регистрацията и мониторинга
Комисията следва да усъвършенства насоките за регистрация и наблюдаване на енергийните общности в страните членки.
Целеви период: Декември 2026 г.
Позиция на Европейска комисия: Европейска комисия приема рекомендацията. Въпросът ще бъде прегледан в Енергийния пакет за жителите. Центърът за цивилен съвещания ще поддържа осъществяването.
Препоръка 4: Оценка на пречките и капацитета (Италия и Румъния)
Министерствата на Италия и Румъния следва да извършат и разгласяват оценка на съществуващите спънки и капацитета за развиване на ВЕИ-общности.
Целеви период: Юли 2027 г.
Позиция на Европейска комисия: Комисията отбелязва, че рекомендацията е адресирана към Италия и Румъния. И двете страни са приели рекомендацията.
Препоръка 5: Засилване ролята на жителите и уязвимите семейства
а) Комисията да актуализира насоките за включване на уязвими семейства и създаване на тласъци за общностите в тази посока. б) Полша, Италия и Румъния да изготвят разпореждания за поощряване на гражданското присъединяване.
Целеви период: Декември 2026 г.
Позиция на Европейска комисия: Европейска комисия приема подпрепоръка а). Въпросът ще бъде прегледан в Енергийния пакет за жителите, в това число евентуална актуализация на рекомендацията по отношение на енергийната беднотия. Подпрепоръка б) е адресирана към трите страни, всички от които са приели рекомендацията.
Препоръка 6: Подкрепа за съхранението на сила
а) В Енергийния пакет за жителите Комисията да прикани страните членки да вкарат тласъци за предпазване на сила. б) Нидерландия и Полша да вкарат съответни тласъци за услуги за предпазване или еластичност.
Целеви период: а) Декември 2026 г.; б) Юли 2027 г.
Позиция на Европейска комисия: Европейска комисия приема подпрепоръка а). Планира поощряване на рамки за предпазване и достъп до пазари за еластичност в Енергийния пакет за жителите. Нидерландия и Полша са приели подпрепоръка б).
България попада в отчета с дял от 0,8 % от общините с над 10 000 поданици, разполагащи с най-малко по една ВЕИ-общност, измежду най-ниските в Европейски Съюз. Страната не е включена в одитираната извадка, само че констатациите имат директно регулаторно значение. България не е разгласила изискваната по ДЕВИ II национална оценка на пречките и капацитета, а транспонирането на директивата в частта за енергийните общности остава ненапълно.
Ключовите систематични провокации, отнасящи се до целия Европейски Съюз, включват неизградена административна инфраструктура за регистрация и мониторинг, стеснен мрежови потенциал и недофинансирани разпределителни мрежи в редица райони, липса на профилирани финансови принадлежности за ранен стадий от развиване на планове и слаба осведоменост измежду евентуалните участници.
Енергийният пакет за жителите евентуално ще даде спомагателен регулаторен подтик и ще наложи нови законодателни и регулаторни промени и в този аспект.
Повече по тематиката можете да намерите на страницата на Европейска счете палата.




